Нешка Робева: Сбогом, Черна, сбогом, красавице. Срамувам се, че съм човек
Редактор: Юлия Георгиева
e-mail: [email protected]
Сбогом Черна, довиждане красавице.
Срамувам се, че съм човек... Срамувам се...
С тези думи Нешка Робева се прости с един от любимците си, които загуби поради човешка завист и безчовечност. Нейната красива Черна, коята Робева е приятила от улицата, е умряла от човешка ръка, от отрова, преднамерено подхвърлена, с цел да погуби кучето.
В памет на Черна, а и с цел да накара хората да се замислят над стореното зло, Робева описа историята на Черна. Онази, която стартира от странното им запознаство:
Черното.
Миналата пролет се завъртя при нас – на вилата. Наблюдаваше ни отдалеч и доста внимателно, изчаквайки да се отдалечим, грабваше подхвърлената филия… Рада /внучката/ ме уведоми, че е мъжко и доста красиво. Аз не го намирах за толкоз красиво – мърляво, плахо, проскубано с някакъв неустановен, сякаш черен цвят.
Мъжкар!
Даже не положихме изпитание да го кръстим…
След месец два, когато Маша ни „ подари “ със седем палета, отново Рада, ме уведоми, че Черното, се оказва, че е Черна, тъй като я видяла в прилежащото лозе със седем... „ Много сладки, но, бабо, доста сладки ".
Баба ги прибра. Е, където 7, там и 14.
Благодарение на положителни хора, отгледахме и намерихме фамилии на 14те мъничета - Машините и на Черна.
От тук нататък, Маша пое грижата за двете котета и Мима /от гробищата прибрахме едно красавче/ Черна трансферира цялата си обич към мен. Тя настояваше и всекидневно, ежечасно, в случай че можеше, даже ежеминутно, би ме убеждавала в предаността си и безкрайната си обич... Обикновено след сходни милувки, които не постоянно успявах да избегна, скачах в пералнята.
Постепенно Черна изпълня, лъсна и заглади косъма и се трансформира в черна хубавица.
Черна – по този начин си остана името й. Когато й се скарвах за нещо, тя лягаше по тил, свиваше предните лапи и като че ли споделяше: „ Прави с мен, каквото решиш “… На командата „ Седни “, Черна лягаше, притискаше се към земята, въртейки опашка…
Тази вечер, събирайки цялата компания за вечеря, в тъмното чух скимтене. Беше на метри от мен...
Когато приближих - видях Черна… Лежеше, агонизирайки… Някой беше хвърлил отрова…
Кой?! И за какво?!
Въпроси, които пулсират и като че ли ще разпилян главата ми…
Кой…?!
Защо…?!
Сбогом Черна, довиждане красавице.
Срамувам се, че съм човек... Срамувам се...
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
e-mail: [email protected]
Сбогом Черна, довиждане красавице.
Срамувам се, че съм човек... Срамувам се...
С тези думи Нешка Робева се прости с един от любимците си, които загуби поради човешка завист и безчовечност. Нейната красива Черна, коята Робева е приятила от улицата, е умряла от човешка ръка, от отрова, преднамерено подхвърлена, с цел да погуби кучето.
В памет на Черна, а и с цел да накара хората да се замислят над стореното зло, Робева описа историята на Черна. Онази, която стартира от странното им запознаство:
Черното.
Миналата пролет се завъртя при нас – на вилата. Наблюдаваше ни отдалеч и доста внимателно, изчаквайки да се отдалечим, грабваше подхвърлената филия… Рада /внучката/ ме уведоми, че е мъжко и доста красиво. Аз не го намирах за толкоз красиво – мърляво, плахо, проскубано с някакъв неустановен, сякаш черен цвят.
Мъжкар!
Даже не положихме изпитание да го кръстим…
След месец два, когато Маша ни „ подари “ със седем палета, отново Рада, ме уведоми, че Черното, се оказва, че е Черна, тъй като я видяла в прилежащото лозе със седем... „ Много сладки, но, бабо, доста сладки ".
Баба ги прибра. Е, където 7, там и 14.
Благодарение на положителни хора, отгледахме и намерихме фамилии на 14те мъничета - Машините и на Черна.
От тук нататък, Маша пое грижата за двете котета и Мима /от гробищата прибрахме едно красавче/ Черна трансферира цялата си обич към мен. Тя настояваше и всекидневно, ежечасно, в случай че можеше, даже ежеминутно, би ме убеждавала в предаността си и безкрайната си обич... Обикновено след сходни милувки, които не постоянно успявах да избегна, скачах в пералнята.
Постепенно Черна изпълня, лъсна и заглади косъма и се трансформира в черна хубавица.
Черна – по този начин си остана името й. Когато й се скарвах за нещо, тя лягаше по тил, свиваше предните лапи и като че ли споделяше: „ Прави с мен, каквото решиш “… На командата „ Седни “, Черна лягаше, притискаше се към земята, въртейки опашка…
Тази вечер, събирайки цялата компания за вечеря, в тъмното чух скимтене. Беше на метри от мен...
Когато приближих - видях Черна… Лежеше, агонизирайки… Някой беше хвърлил отрова…
Кой?! И за какво?!
Въпроси, които пулсират и като че ли ще разпилян главата ми…
Кой…?!
Защо…?!
Сбогом Черна, довиждане красавице.
Срамувам се, че съм човек... Срамувам се...
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ